Моят най-добър приятел, златотърсачът

След като съм кръстила тази страничка "Иренини вълнения", не мога да не споделя колко голям принос за "вълнежите" ми има моят съпруг. Той е моят най-верен и добър приятел. Той понякога е много романтичен и мил, понякога е разсеян и невнимателен, но винаги знае как да ме обича!?!

Споделям писанията му, защото се гордея да съм негова съпруга, но като прочетете, вярвам ще разберете ...

Притча за „Златната мина”, автор Милен Стефанов

До Единствената, с благодарност за възможността да стана участник в тази притча!

 За приказно злато и бисери светли...

чул бях да разказват велики легенди.

  Затрупано здраво от пластове глина

и камък огромен на входа оставили

мината златна отдавна забравили.

   Всеки мечтаел за туй чудно богатство!

Но ръцете си никой не искал да цапа!

   Забравено в мрака останало само –

сказанието славно да чака.

   Но малко момченце явило се в мрака.

Не искало само „неволята” да чака.

   От камъка тежък положило основа,

а с глината - тухли... Направило то къща нова.

   От мината то вход направило в простора.

Съпруга прекрасна за своя опора.

   Момчето порасна и вече то знае:

че „старото злато” това е жената,

вдъхнала порив в младежа невръстен...

   И с нежната сила на свойта любов

преобразила момчето в мъж смел и суров.

   Дарила с богатство на мъдрост и разум

бисери славни и златни деца

мъжът направи тя мъдър баща!

   Сега ви разказвам таз приказка чудна...

Да имаш богатство - това е човека,

в когото намираш любов и подкрепа...

И в старост дълбока да черпиш отново

от „мината златна” сила, живот, вдъхновение и обнова...

От този, който продължава да е влюбен!